обогатеело

Речник на българския език

1. обогатеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обогатеело е производна форма на обогатея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обогатеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обогатеело е производна форма на обогатея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).