обогатеел

Речник на българския език

1. обогатеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обогатеел е производна форма на обогатея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обогатеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обогатеел е производна форма на обогатея (мин. деят. несв. прич. м. р.).