обобщяло е

Речник на българския език

1. обобщяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обобщяло е е производна форма на обобщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).