обобщяло

Речник на българския език

1. обобщяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обобщяло е производна форма на обобщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обобщяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обобщяло е производна форма на обобщя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).