обобщяла

Речник на българския език

1. обобщяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обобщяла е производна форма на обобщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обобщяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обобщяла е производна форма на обобщя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).