обобщял

Речник на българския език

1. обобщял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обобщял е производна форма на обобщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обобщял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обобщял е производна форма на обобщя (мин. деят. несв. прич. м. р.).