обобщил си

Речник на българския език

1. обобщил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обобщил си е производна форма на обобщя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обобщил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обобщил си е производна форма на обобщя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).