обобщил е

Речник на българския език

1. обобщил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обобщил е е производна форма на обобщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обобщил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обобщил е е производна форма на обобщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).