обобщило

Речник на българския език

1. обобщило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обобщило е производна форма на обобщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обобщило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обобщило е производна форма на обобщя (мин. деят. св. прич. ср. р.).