обобщил

Речник на българския език

1. обобщил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обобщил е производна форма на обобщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обобщил — мин. деят. св. прич. м. р.

обобщил е производна форма на обобщя (мин. деят. св. прич. м. р.).