обобществил

Речник на българския език

1. обобществил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обобществил е производна форма на обобществя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обобществил — мин. деят. св. прич. м. р.

обобществил е производна форма на обобществя (мин. деят. св. прич. м. р.).