обновяло

Речник на българския език

1. обновяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обновяло е производна форма на обновя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обновяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обновяло е производна форма на обновя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).