обновил си

Речник на българския език

1. обновил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обновил си е производна форма на обновя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обновил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обновил си е производна форма на обновя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).