обновило

Речник на българския език

1. обновило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обновило е производна форма на обновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обновило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обновило е производна форма на обновя (мин. деят. св. прич. ср. р.).