обновил

Речник на българския език

1. обновил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обновил е производна форма на обновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обновил — мин. деят. св. прич. м. р.

обновил е производна форма на обновя (мин. деят. св. прич. м. р.).