обновели

Речник на българския език

1. обновели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обновели е производна форма на обновя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обновели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обновели е производна форма на обновя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).