обназали

Речник на българския език

1. обназали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обназали е производна форма на обнажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обназали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обназали е производна форма на обнажа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).