обназала

Речник на българския език

1. обназала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обназала е производна форма на обнажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обназала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обназала е производна форма на обнажа (мин. деят. св. прич. ж. р.).