обназал

Речник на българския език

1. обназал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обназал е производна форма на обнажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обназал — мин. деят. св. прич. м. р.

обназал е производна форма на обнажа (мин. деят. св. прич. м. р.).