обназа

Речник на българския език

1. обназа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обназа е производна форма на обнажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обназа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обназа е производна форма на обнажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).