обмитяло

Речник на българския език

1. обмитяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обмитяло е производна форма на обмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обмитяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обмитяло е производна форма на обмитя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).