обмитяла

Речник на българския език

1. обмитяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обмитяла е производна форма на обмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обмитяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обмитяла е производна форма на обмитя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).