обмитявало си

Речник на българския език

1. обмитявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обмитявало си е производна форма на обмитявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обмитявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обмитявало си е производна форма на обмитявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обмитявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обмитявало си е производна форма на обмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).