обмитявало е

Речник на българския език

1. обмитявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обмитявало е е производна форма на обмитявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обмитявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обмитявало е е производна форма на обмитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обмитявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обмитявало е е производна форма на обмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).