обмитявала съм

Речник на българския език

1. обмитявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обмитявала съм е производна форма на обмитявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обмитявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обмитявала съм е производна форма на обмитявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. обмитявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обмитявала съм е производна форма на обмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).