обмитявала си

Речник на българския език

1. обмитявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обмитявала си е производна форма на обмитявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. обмитявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обмитявала си е производна форма на обмитявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. обмитявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обмитявала си е производна форма на обмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).