обмитила съм

Речник на българския език

1. обмитила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обмитила съм е производна форма на обмитя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обмитила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обмитила съм е производна форма на обмитя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).