обмитил
1.
обмитил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обмитил
е производна форма
на обмитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обмитил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обмитил
е производна форма
на обмитя (мин. деят. св. прич. м. р.).