обмитеше

Речник на българския език

1. обмитеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обмитеше е производна форма на обмитя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обмитеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обмитеше е производна форма на обмитя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).