обменил е

Речник на българския език

1. обменил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обменил е е производна форма на обменя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обменил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обменил е е производна форма на обменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).