облялото

Речник на българския език

1. облялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

облялото е производна форма на облея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. облялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

облялото е производна форма на облея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).