обляло

Речник на българския език

1. обляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обляло е производна форма на облея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

обляло е производна форма на облея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. обляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обляло е производна форма на облея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. обляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

обляло е производна форма на облея (мин. деят. св. прич. ср. р.).