облял

Речник на българския език

1. облял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облял е производна форма на облея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облял — мин. деят. св. прич. м. р.

облял е производна форма на облея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. облял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облял е производна форма на облея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. облял — мин. деят. св. прич. м. р.

облял е производна форма на облея (мин. деят. св. прич. м. р.).