облякло

Речник на българския език

1. облякло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облякло е производна форма на облека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облякло — мин. деят. св. прич. ср. р.

облякло е производна форма на облека (мин. деят. св. прич. ср. р.).