облягало

Речник на българския език

1. облягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облягало е производна форма на облягам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облягало е производна форма на облягам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. облягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

облягало е производна форма на облягам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. облягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облягало е производна форма на облягам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).