облягал

Речник на българския език

1. облягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облягал е производна форма на облягам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облягал е производна форма на облягам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. облягал — мин. деят. св. прич. м. р.

облягал е производна форма на облягам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. облягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

облягал е производна форма на облягам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).