облъхнел

Речник на българския език

1. облъхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облъхнел е производна форма на облъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облъхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

облъхнел е производна форма на облъхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).