облъхвала

Речник на българския език

1. облъхвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облъхвала е производна форма на облъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. облъхвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облъхвала е производна форма на облъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. облъхвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

облъхвала е производна форма на облъхвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. облъхвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

облъхвала е производна форма на облъхвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).