облъхала

Речник на българския език

1. облъхала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облъхала е производна форма на облъхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. облъхала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облъхала е производна форма на облъхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. облъхала — мин. деят. св. прич. ж. р.

облъхала е производна форма на облъхам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. облъхала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

облъхала е производна форма на облъхам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).