облъха

Речник на българския език

1. облъха — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облъха е производна форма на облъхам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. облъха — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облъха е производна форма на облъхам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. облъха — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облъха е производна форма на облъхам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).