обложил

Речник на българския език

1. обложил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обложил е производна форма на обложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обложил — мин. деят. св. прич. м. р.

обложил е производна форма на обложа (мин. деят. св. прич. м. р.).