обличало

Речник на българския език

1. обличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обличало е производна форма на обличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обличало е производна форма на обличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обличало е производна форма на обличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обличало е производна форма на обличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).