облитаха

Речник на българския език

1. облитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

облитаха е производна форма на облитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. облитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

облитаха е производна форма на облитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).