облитало

Речник на българския език

1. облитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облитало е производна форма на облитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облитало е производна форма на облитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. облитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

облитало е производна форма на облитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. облитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облитало е производна форма на облитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).