облитали

Речник на българския език

1. облитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

облитали е производна форма на облитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. облитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

облитали е производна форма на облитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. облитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

облитали е производна форма на облитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. облитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

облитали е производна форма на облитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).