облита

Речник на българския език

1. облита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облита е производна форма на облитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. облита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облита е производна форма на облитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. облита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облита е производна форма на облитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).