облило е

Речник на българския език

1. облило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облило е е производна форма на обля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облило е е производна форма на обля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).