облили

Речник на българския език

1. облили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

облили е производна форма на обля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. облили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

облили е производна форма на обля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).