облила

Речник на българския език

1. облила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облила е производна форма на обля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. облила — мин. деят. св. прич. ж. р.

облила е производна форма на обля (мин. деят. св. прич. ж. р.).