обливаха

Речник на българския език

1. обливаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обливаха е производна форма на обливам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обливаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обливаха е производна форма на обливам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).